Именникът на българските владетели или както е по-известен Именникът на
българските ханове е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на
няколко ранни български владетели. В него са посочени също и датите на
възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление,
която включва и времето когато са били съвладетели или в гражданска
война. Интересното е, че титлата хан/кан не се споменава при нито едно
от изброените имена. Единствената спомената титла е „княз“, с която са
наречени Аспарух и петимата му предшественици.
Именникът е открит през 1861 г. от руския учен Александър Попов при
изследването на руски летописи. Тогава са открити три руски преписа на
документа: най-ранният от тях — Уваровият, е от края на 15 век, а
другите два — Погодинов и Московски, са от 16 век. Между трите преписа
има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите. Текстът
на творбата е вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец“: между
първата част — Четвърта книга на царете, и третата — Хрониката на Георги
Амартол, без да бъде отделен от тях.