Политическите трусове в италианската действителност, предизвикани от
скандала „Градът на подкупите” и разследванията „Чисти ръце”, водят до
безпрецедентна делегитимация на управляващата класа и елиминиране на
традиционните партиии. Появата на нови политически формации и водачи
налага нов тип политическо говорене и нови канали за въздействие и
манипулиране на електората. Анализирани са: новият политически език,
средствата за пропаганда и специфичните реторико-аргументативни модели
на италинаските лидери от преходната фаза. Изградени са сравнителни
ораторски портрети на новите партийни водачи, част от тях и към
настоящия момент действащи лица от политическата сцена на полуострова.
Особен акцент е поставен на „берлусконизма”, като политическо и медийно
явление, превърнало се в модел на подражание в младите европейски
демокрации, в това число и у нас. Обхванати са редица феномени от
политическата култура на съвременна Италия.