От хилядолетия хората се възхищават на пирамидите,
последното от седемте чудеса на Древния свят. Те излъчват някаква
тайнственост и загадъчност и много хора като Щефан Ердман и Ян ван
Хелсинг са влизали в Голямата пирамида, където са прекарвали някоя и
друга нощ и могат да разкажат за уникални преживявания, видения и още
куп странни неща. Как това се вписва в общоприетата теория, че Голямата
пирамида е била гробница? Или може би е била място за посвещаване, както
твърдят някои езотерици? В кое от тези твърдения има някаква истина и
доказана ли е тя? Или Голямата пирамида е била нещо съвсем различно?
Щефан Ердман, който от 18 години прави изследвания върху платото
Гиза, се вълнува основно от няколко въпроса: Защо пирамидите
първоначално са били разположени в ограден със зид воден басейн? Защо в
различни камери на Голямата пирамида могат да се открият линии на нивото
на водата? Защо пирамидата няма вход? Как в нея е попаднала тиня от
река Нил? Защо в т.нар. "шахта на Гантенбринк" има медни електроди?
Каква е причината новите открития - подземният лабиринт, водните канали и
скритите камери - да бъдат пазени в тайна? Какво се крие зад удължените
назад черепи на намерените мумии? Защо някои фараони са били руси?
От тайна среща с високопоставен египетски дипломат Щефан и Ян
научават за нови секретни разкопки и едно откритие, което хвърля съвсем
нова и неочаквана светлина върху смисъла и предназначението на Голямата
пирамида.
В тази книга двамата представят своите прозрения и открития, както и
доказателствата от необичайното си научно изследване, проведено
благодарение на съвременната наука, която го прави възможно.