Рискът присъства както в живота, така и в
правото. Неговото включване като желан от страните фактор при определяне
на правните последици от един договор винаги е представлявало
специфична юридическа задача, изискваща повишено внимание. Към сделките
на шанса (алеата) традиционно се причисляват хазартните игри,
застрахователните договори, договорът за издръжка и гледане, алеаторните
продажби (продажбата на зелено, продажбата на наследство, продажбата на
търговско предприятие и др.). Освен тях в настоящото изложение е
проучена и приложимостта на понятието за алеаторност при договорите за
строителство и за дарение. Липсата на изрична законодателна уредба и
като цяло доктриналният характер на понятието за алеа правят
проблематиката благодатна за дискусии и спорове.
Настоящата книга
има за цел да представи различни виждания на своите автори за
съдържанието и обхвата на понятието за алеаторност в съвременното
българско гражданско право. Авторите нямат за претенция и цел да дадат
окончателни отговори на поставяните въпроси, а единствено да провокират
дискусия относно алеаторността на договорите – въпрос, който се смята за
изяснен, но всъщност крие редица спорни проблеми. Тъй като становищата
на авторите не винаги съвпадат, а понякога и си противоречат, именно
различието в гледните им точки и многообразието в представяните
аргументи е едно от най-големите предимства на настоящия труд.