Протестите
на Орлов мост. Блясъкът в очите на хората. Яростта и надеждата, че
политическата класа може да бъде пометена, че същото ще се случи с
монополите, с олигарсите... Във вкочаняващия студ на зимните вечери
хората се събират отново и отново.
В
протяжните и мътни времена на промяната управляващите върхушки, без
значение от коя партия, не само разграбиха България, но извършиха нещо
още по-страшно. Стотици хиляди изгубиха спестяванията си, домовете си,
работата си, изгубиха настоящето и бъдещето си. Виновните се знаеха, но
възмездие нямаше. Политическата класа с алчно усърдие превръщаше властта
си в пари, но възмездие нямаше. Нямаше и правосъдие.
На
този фон Владимир Зарев разказва историята на една изумителна и
невъзможна любов. Павел и Юлия са сред водачите на протестиращите. Всеки
от тях има своето минало, своите страхове, грехове и мечти. Павел е
юрист, спечелил много пари, но изгубил себе си. Юлия се е разделила с
мъжа си, търси опора в малката си галерия и грижите по дъщеря си. И
искрено вярва в чистия порив на протестите. Постепенно те извървяват
пътя един към друг. Любовта им е неистова и нежна, и нараняваща. Всичко
рухва, когато Павел споделя най-тъмната си тайна.